info/learnxinyminutes-docs
1
0
Fork 0
mirror of https://github.com/adambard/learnxinyminutes-docs.git synced 2025-08-01 12:30:48 +02:00
Code Issues Releases Wiki Activity

Simplify language codes in directories

Browse Source
This commit is contained in:
Boris Verkhovskiy
2024-12-08 20:29:09 -07:00
parent 3da692272f
commit 912da583da
489 changed files with 0 additions and 0 deletions
Download Patch File Download Diff File Expand all files Collapse all files

593
bg/logtalk.md Normal file
View File

@@ -0,0 +1,593 @@
---
language: Logtalk
filename: llearnlogtalk-bg.lgt
contributors:
- ["Paulo Moura", "http://github.com/pmoura"]
translators:
- ["vsraptor", "https://github.com/vsraptor"]
lang: bg-bg
---
Logtalk е обектно-ориентиран (ОО) модерен логически език за програмиране, които разширява Prolog с възможности за капсулиране (еncapsulation) и многократно използване на кода без да компрометира декларативните възможности на езика. Logtalk е имплементиран така че да може да бъде адапртиран към всеки стандартен Prolog като back-end компилатор, тоест е напълно прозрачен за нормална Prolog програма.
Допълнително, Logtalk също може да интерпретира Prolog модули, като Logtalk обекти.
Основната структурна единица за изграждане на програмни със Logtalk е чрез използване на обекти.
Logtalk поддържа както стандартния начин за изграждане на иерархий от класове познати ни от езици като Java, същто така и prototype-OOP познат ни от езици като JavaScript.
Запомнете че всичко стартира с дефинирането и създаването на обект.
## Syntax (Синтакс)
Logtalk използва стандартен Prolog синтакс, с минимум допълнителни оператори и директиви.
Важно последствие от това е че кода лесно се капсулира с много малко промени спрямо оригинален код.
Операторите които Logtalk добавя към Prolog са :
::/2 - изпраща саобщение до обект (аналогично на метод в стандартните ООП езици)
::/1 - изпраща саобщение до себе си (self) (тоест до обекта който е получил съобщението което обработваме в момента)
^^/1 - super call (изпраща саобщение до наследен или импортиран предикат(predicate))
## Entities and roles (Субекти и роли)
Logtalk предоставя обекти, портоколи и категории като първокласни-субекти (first-class entities). Връзката между тях описва ролята която субектите изпалняват.
Обектите могат да играят различни роли в зависимост от как ги дефинираме тоест какви директиви използваме при дефиницията.
Например когато използваме обект А за да създадем нов обект Б, обект Б играе ролята на "инстанция", а обект А играе ролята на клас.
Ако използваме "extends"-дефиниция единия от обектите играе ролята на протоип(prototype) за другия.
## Defining an object (Дефиниране на обект)
Чрез дефинирането на обект ние капсулираме дефиницията на "предикатите".
Обекти могат да се създадат динамично или дефинират статично във код-файла.
Ето как дефинираме примерен обект :
```logtalk
:- object(list).
:- public(member/2).
member(Head, [Head| _]).
member(Head, [_| Tail]) :-
member(Head, Tail).
:- end_object.
```
## Compiling source files (Компилиран)
Ако предположим че кода е записан във файл с име list.lgt, можем да го компилираме чрез logtalk_load/1 предиката или съкратения вариант {}/1.
```logtalk
?- {list}.
yes
```
## Sending a message to an object (Изпращане на събщение до обект)
Както казахме ::/2 infix оператор се използва за изпращане на съобщение до обекта. Както в Prolog, ние можем да backtrack-нем за алтернативни решения, понеже метода е просто стандартен предикат :
```logtalk
?- list::member(X, [1,2,3]).
X = 1 ;
X = 2 ;
X = 3
yes
?- write_canonical(list::member(X, [1,2,3])).
::(list,member(_,[1,2,3]))
```
Кагато декларирме обект автоматично предикатите са капсулирани (еncapsulation), тоест извън обекта те са невидими за останалата част от програмата. Естествено има опции да променим това поведение чрез public, protected, или private предикати.
```logtalk
:- object(scopes).
:- private(bar/0).
bar.
local.
:- end_object.
```
Ако кода е записан в scopes.lgt фаил и се опитаме да изпратим саобщтение до частен(private) или локален предикат ще получим грешка:
```logtalk
?- {scopes}.
yes
?- catch(scopes::bar, Error, true).
Error = error(
permission_error(access, private_predicate, bar/0),
logtalk(scopes::bar, user)
)
yes
?- catch(scopes::local, Error, true).
Error = error(
existence_error(predicate_declaration, local/0),
logtalk(scopes::local, user)
)
yes
```
Когато предиката е непознат за обекта това също генерира грешка. Например :
```logtalk
?- catch(scopes::unknown, Error, true).
Error = error(
existence_error(predicate_declaration, unknown/0),
logtalk(scopes::unknown, user)
)
yes
```
## Протоколи (Defining and implementing a protocol)
За тези от вас свикнали със стандартно ООП, Protocols наподобяват Interfaces в Java.
Протоколите съдържат предикати които могат да бъдат в последствие имплементирани в обекти и категории :
```logtalk
:- protocol(listp).
:- public(member/2).
:- end_protocol.
:- object(list,
implements(listp)).
member(Head, [Head| _]).
member(Head, [_| Tail]) :-
member(Head, Tail).
:- end_object.
```
Обхвата(scope) на предикатите в протокола могат да бъде ограничени чрез protected или private клаузи.
Например:
```logtalk
:- object(stack,
implements(private::listp)).
:- end_object.
```
Всички субекти(entity) релации могат да бъдат пре-дефинирани с public, protected или private, подбно на начина показан по горе.
## Прототипи (Prototypes)
Всеки обект без instantiation или specialization спецификация с друг обект, играе ролята на прототип.
Прототип-обект може да предефинира и разщири протоипа-родител.
```logtalk
% clyde, our prototypical elephant
:- object(clyde).
:- public(color/1).
color(grey).
:- public(number_of_legs/1).
number_of_legs(4).
:- end_object.
% fred, another elephant, is like clyde, except that he's white
:- object(fred,
extends(clyde)).
color(white).
:- end_object.
```
Когато системата отговаря на съобщение изпратено до обект който играе ролята на прототип, тя търси отговор първо в прототипа и ако не намери предикат делегира отговора на прототипа-родител-обект :
```logtalk
?- fred::number_of_legs(N).
N = 4
yes
?- fred::color(C).
C = white
yes
```
Съобщението е валидно но няма да генерира грещка, ако предиката е дефиниран но не е деклариран/имплементиран. Това е така наречения closed-world assumption.
Например :
```logtalk
:- object(foo).
:- public(bar/0).
:- end_object.
```
Ако заредим файла и се опитаме да извикаме bar/0, няма да получим отговор, както може да очакваме. Ако обаче предиката не е дори дефиниран, ще получим гращка :
```logtalk
?- {foo}.
yes
?- foo::bar.
no
?- catch(foo::baz, Error, true).
Error = error(
existence_error(predicate_declaration, baz/0),
logtalk(foo::baz, user)
)
yes
```
## Класове и инстанции (Classes and instances)
За да саздадем обекти които играят ролята на класове и/или инстанции, трябва да използваме поне instantiation или specialization дефиниция с друг обект. Обектите които играят роля на мета-класове могат да се използват ако е нужно още за саздаване на инстанции на класа.
Следващия пример ще илюстрира как можем динамично да саздадаваме обекти :
```logtalk
% a simple, generic, metaclass defining a new/2 predicate for its instances
:- object(metaclass,
instantiates(metaclass)).
:- public(new/2).
new(Instance, Clauses) :-
self(Class),
create_object(Instance, [instantiates(Class)], [], Clauses).
:- end_object.
% a simple class defining age/1 and name/1 predicate for its instances
:- object(person,
instantiates(metaclass)).
:- public([
age/1, name/1
]).
% a default value for age/1
age(42).
:- end_object.
% a static instance of the class person
:- object(john,
instantiates(person)).
name(john).
age(12).
:- end_object.
```
Когато отговаряме на съобщение изпратено до обект който играе ролята на инстанция, системата валидира съобщението първо в текущия клас, след това класа-родител ако е необходимо. Ако съобщението е валидно тогава проверяваме инстанцията :
```logtalk
?- person::new(Instance, [name(paulo)]).
Instance = o1
yes
?- o1::name(Name).
Name = paulo
yes
?- o1::age(Age).
Age = 42
yes
?- john::age(Age).
Age = 12
yes
```
## Категории (Categories)
Категорията е капсулран код който може да се рециклира (reuse) в различни обекти. Докато Протокола е само дефиниции Категорията е сащо и декларация/имплементация на предикатите които сме дефинирали.
В следващия пример ще дефинираме категории представящи автомобилни двигатели след което ще ги импортираме в автомобил-обекти :
```logtalk
% a protocol describing engine characteristics
:- protocol(carenginep).
:- public([
reference/1,
capacity/1,
cylinders/1,
horsepower_rpm/2,
bore_stroke/2,
fuel/1
]).
:- end_protocol.
% a typical engine defined as a category
:- category(classic,
implements(carenginep)).
reference('M180.940').
capacity(2195).
cylinders(6).
horsepower_rpm(94, 4800).
bore_stroke(80, 72.8).
fuel(gasoline).
:- end_category.
% a souped up version of the previous engine
:- category(sport,
extends(classic)).
reference('M180.941').
horsepower_rpm(HP, RPM) :-
^^horsepower_rpm(ClassicHP, ClassicRPM), % "super" call
HP is truncate(ClassicHP*1.23),
RPM is truncate(ClassicRPM*0.762).
:- end_category.
% with engines (and other components), we may start "assembling" some cars
:- object(sedan,
imports(classic)).
:- end_object.
:- object(coupe,
imports(sport)).
:- end_object.
```
Категориите се компилират отделно и разрешават импортираните обекти да бъдат обновени като просто обновим категориите без да е необходимо да прекомпилираме обекта:
```logtalk
?- sedan::current_predicate(Predicate).
Predicate = reference/1 ;
Predicate = capacity/1 ;
Predicate = cylinders/1 ;
Predicate = horsepower_rpm/2 ;
Predicate = bore_stroke/2 ;
Predicate = fuel/1
yes
```
## Hot patching
Категориите още могат да се използват за промяна на обекти "в движение", след като вече са били инстанциирани.
Например :
```logtalk
:- object(buggy).
:- public(p/0).
p :- write(foo).
:- end_object.
```
Да предположим че обекта изпечатва грешното съобщение p/0 :
```logtalk
?- {buggy}.
yes
?- buggy::p.
foo
yes
```
Ако кода който описва този обект не е наличен и трябва да коригираме приложението, ние можем просто да създадем категория която да коригира необходимия предикат :
```logtalk
:- category(patch,
complements(buggy)).
% fixed p/0 def
p :- write(bar).
:- end_category.
```
След компилиране и зареждане на категорията ще получим :
```logtalk
?- {patch}.
yes
?- buggy::p.
bar
yes
```
## Parametric objects and categories
Обектите и категориите могат да се параметризират ако използваме за индентификатор комплексен-термин вместо атом.
Параметрите са логически променливи достъпни за всички капсулирани предикати.
Пример с геометрични кръгове :
```logtalk
:- object(circle(_Radius, _Color)).
:- public([
area/1, perimeter/1
]).
area(Area) :-
parameter(1, Radius),
Area is pi*Radius*Radius.
perimeter(Perimeter) :-
parameter(1, Radius),
Perimeter is 2*pi*Radius.
:- end_object.
```
Параметричните-обекти се използват като всеки друг обект, обикновенно осигуряваики стойности за параметрите когато изпращаме съобщение.
```logtalk
?- circle(1.23, blue)::area(Area).
Area = 4.75291
yes
```
Параметричните-обекти още осигуряват лесен начин за ассоцииране на различни предикати със нормални Prolog предикати.
Prolog факти могат да бъдат интерпретирани като посредници (proxies).
Например следните клаузи на circle/2 предикат :
```logtalk
circle(1.23, blue).
circle(3.71, yellow).
circle(0.39, green).
circle(5.74, black).
circle(8.32, cyan).
```
можем лесно да изчислим площа на всички кръгове :
```logtalk
?- findall(Area, {circle(_, _)}::area(Area), Areas).
Areas = [4.75291, 43.2412, 0.477836, 103.508, 217.468]
yes
```
{Goal}::Message формата доказва(proves) Goal и изпраща съобщение до генерирания термин.
## Събития и мониторинг (Events and monitors)
Logtalk поддържа event-driven програмиране чрез дефинирането на събития и монитори за тези събития.
Събитие е просто изпращане на съобщение към обект. При обработването на съобщение системата разпознава before-събитие и after-събитие.
Мониторите дефинират предикати които ще прихаванат тези събития (before/3 и after/3).
Нампример следния монитор ще прихаване съобщенията изпратени чрез ::/2 :
```logtalk
:- object(tracer,
implements(monitoring)). % built-in protocol for event handlers
:- initialization(define_events(_, _, _, _, tracer)).
before(Object, Message, Sender) :-
write('call: '), writeq(Object), write(' <-- '), writeq(Message),
write(' from '), writeq(Sender), nl.
after(Object, Message, Sender) :-
write('exit: '), writeq(Object), write(' <-- '), writeq(Message),
write(' from '), writeq(Sender), nl.
:- end_object.
```
Ето как можем да проследим реакцията на изпращане на съобщение :
```logtalk
?- list::member(X, [1,2,3]).
call: list <-- member(X, [1,2,3]) from user
exit: list <-- member(1, [1,2,3]) from user
X = 1 ;
exit: list <-- member(2, [1,2,3]) from user
X = 2 ;
exit: list <-- member(3, [1,2,3]) from user
X = 3
yes
```
Събития могат да се изтрият динамично чрез define_events/5 и abolish_events/5 предикати.
## Lambda expressions
Logtalk поддържа lambda expressions. Lambda параметрите се предават чрез списък към (>>)/2 infix оператор свързвайки ги с lambda.
Ето няколко примера :
```logtalk
?- {library(metapredicates_loader)}.
yes
?- meta::map([X,Y]>>(Y is 2*X), [1,2,3], Ys).
Ys = [2,4,6]
yes
```
Currying се поддържа :
```logtalk
?- meta::map([X]>>([Y]>>(Y is 2*X)), [1,2,3], Ys).
Ys = [2,4,6]
yes
```
Lambda free variables can be expressed using the extended syntax {Free1, ...}/[Parameter1, ...]>>Lambda.
## Макроси (Macros)
Термини и Цели могат да бъдат пре-интерпретирани (expanded) по време на компилация ако специфицираме hook-обект който дефинира прецедурите на пре-интерпретиране.
Нека следният обект е записан във фаил source.lgt :
```logtalk
:- object(source).
:- public(bar/1).
bar(X) :- foo(X).
foo(a). foo(b). foo(c).
:- end_object.
```
и следния hooк-обект е записан в my_macros.lgt, който пре-интерпретира foo/1 предиката :
```logtalk
:- object(my_macros,
implements(expanding)). % built-in protocol for expanding predicates
term_expansion(foo(Char), baz(Code)) :-
char_code(Char, Code). % standard built-in predicate
goal_expansion(foo(X), baz(X)).
:- end_object.
```
След зареждането на файла с макроси ние можем да пре-интерпретираме ползайки hook-флаг за компилатора :
```logtalk
?- logtalk_load(my_macros), logtalk_load(source, [hook(my_macros)]).
yes
?- source::bar(X).
X = 97 ;
X = 98 ;
X = 99
true
```
## Допълнителна информация (Further information)
Посетете сайта на [Logtalk website](http://logtalk.org) за повече информация.

324
bg/perl.md Normal file
View File

@@ -0,0 +1,324 @@
---
category: language
language: Perl
filename: learnperl-bg.pl
contributors:
- ["Korjavin Ivan", "http://github.com/korjavin"]
- ["Dan Book", "http://github.com/Grinnz"]
translators:
- ["Красимир Беров", "https://github.com/kberov"]
lang: bg-bg
---
Perl е изключително мощен език за програмиране с широка област на приложение
и над 25 годишна история.
Perl работи на повече от 100 операционни системи от мини до супер-компютри и е
подходящ както за бърза разработка на скриптове така и за огромни приложения.
```perl
# Едноредовите коментари започват със знака диез.
#### Стриктен режим и предупреждения
use strict;
use warnings;
# Силно препоръчително е всички скриптове и модули да включват тези редове.
# strict спира компилацията в случай на необявени предварително променливи.
# warnings показва предупредителни съобщения в случай на често допускани грешки,
# например използване на променливи без стойност в низове.
#### Типове променливи в Perl
# Променливите започват със съответен знак (sigil - от латински sigillum ),
# който представлява символ, указващ типа на променливата. Името на самата
# променлива започва с буква или знак за подчертаване (_), следван от какъвто и
# да е брой букви, цифри или знаци за подчертаване. Забележете, че ако напишете
# 'use utf8;' (без кавичките), можете да използвате всякакви букви за имена на
# променливите, включително и български.
### Perl има три главни типа променливи: $scalar (скалар), @array (масив), and %hash (хеш).
## Скалари
# Скаларът представлява единична стойност:
my $animal = "camel";
my $answer = 42;
use utf8;
my $животно = 'камила';
# Стойностите на скаларите могат да бъдат низове, цели числа или числа с
# плаваща запетая (десетични дроби). Perl автоматично ги ползва и превръща от
# един тип стойност в друга, според както е необходимо.
## Масиви
# Масивът представлява списък от стойности:
my @animals = ("камила", "llama", "owl");
my @numbers = (23, 42, 69);
my @mixed = ("camel", 42, 1.23);
# Елементите на масива се достъпват като се използват квадратни скоби и $,
# който указва каква стойност ще бъде върната (скалар).
my $second = $animals[1];
## Хешове
# Хешът представлява набор от двойки ключ/стойност:
my %fruit_color = ("ябълка", "червена", "banana", "yellow");
# Може да използвате празно пространство и оператора "=>" (тлъста запетая),
# за да ги изложите по-прегледно:
%fruit_color = (
ябълка => "червена",
banana => "yellow",
);
# Елементите (стойностите) от хеша се достъпват чрез използване на ключовете.
# Ключовете се ограждат с фигурни скоби и се поставя $ пред името на хеша.
my $color = $fruit_color{ябълка};
# Скаларите, масивите и хешовете са документирани по-пълно в perldata.
# На командния ред напишете (без кавичките) 'perldoc perldata'.
#### Указатели (Референции)
# По-сложни типове данни могат да бъдат създавани чрез използване на указатели,
# които ви позволяват да изграждате масиви и хешове в други масиви и хешове.
my $array_ref = \@array;
my $hash_ref = \%hash;
my @array_of_arrays = (\@array1, \@array2, \@array3);
# Също така можете да създавате безименни масиви и хешове, към които сочат само
# указатели.
my $fruits = ["apple", "banana"];
my $colors = {apple => "red", banana => "yellow"};
# Можете да достигате до безименните структури като поставяте отпред съответния
# знак на структурата, която искате да достъпите (дереферирате).
my @fruits_array = @$fruits;
my %colors_hash = %$colors;
# Можете да използвате оператора стрелка (->), за да достигнете до отделна
# скаларна стойност.
my $first = $array_ref->[0];
my $value = $hash_ref->{banana};
# Вижте perlreftut и perlref, където ще намерите по-задълбочена документация за
# указателите (референциите).
#### Условни изрази и цикли
# В Perl ще срещнете повечето от обичайните изрази за условия и обхождане (цикли).
if ($var) {
...
} elsif ($var eq 'bar') {
...
} else {
...
}
unless (условие) {
...
}
# Това е друг, по-четим вариант на "if (!условие)"
# Perl-овския начин след-условие
print "Yow!" if $zippy;
print "Нямаме банани" unless $bananas;
# докато
while (условие) {
...
}
# цикли for и повторение
for (my $i = 0; $i < $max; $i++) {
print "index is $i";
}
for (my $i = 0; $i < @elements; $i++) {
print "Current element is " . $elements[$i];
}
for my $element (@elements) {
print $element;
}
# мълчаливо - използва се подразбиращата се променлива $_.
for (@elements) {
print;
}
# Отново Perl-овския начин след-
print for @elements;
# отпечатване на стойностите чрез обхождане ключовете на указател към хеш
print $hash_ref->{$_} for keys %$hash_ref;
#### Регулярни (обикновени) изрази
# Поддръжката на регулярни изрази е залеганала дълбоко в Perl. Задълбочена
# документация ще намерите в perlrequick, perlretut и на други места.
# Но ето накратко:
# Просто съвпадение
if (/foo/) { ... } # истина ако $_ съдържа "foo"
if ($x =~ /foo/) { ... } # истина ако $x съдържа "foo"
# Просто заместване
$x =~ s/foo/bar/; # замества foo с bar в $x
$x =~ s/foo/bar/g; # Замества ВСИЧКИ ПОЯВИ на foo с bar в $x
#### Файлове и Вход/Изход (I/O)
# Можете да отворите файл за въвеждане на данни в него или за извеждане на
# данни от него като използвате функцията "open()".
open(my $in, "<", "input.txt") or die "Не мога да отворя input.txt: $!";
open(my $out, ">", "output.txt") or die "Can't open output.txt: $!";
open(my $log, ">>", "my.log") or die "Can't open my.log: $!";
# Можете да четете от отворен файлов манипулатор като използвате оператора
# "<>". В скаларен контекст той чете по един ред от файла наведнъж, а в списъчен
# контекст изчита всички редове от файла наведнъж като присвоява всеки ред на
# масива:
my $line = <$in>;
my @lines = <$in>;
#### Подпрограми (функции)
# Да се пишат подпрограми е лесно:
sub logger {
my $logmessage = shift;
open my $logfile, ">>", "my.log" or die "Could not open my.log: $!";
print $logfile $logmessage;
}
# Сега можем да ползваме подпрограмата като всяка друга вградена функция:
logger("Имаме подпрограма, която пише във файл-отчет!");
#### Модули
# Модулът е набор от програмен код на Perl, обикновено подпрограми, който може
# да бъде използван в друг програмен код на Perl. Обикновено се съхранява във
# файл с разширение .pm, така че perl (програмата) да може лесно да го разпознае.
# В MyModule.pm
package MyModule;
use strict;
use warnings;
sub trim {
my $string = shift;
$string =~ s/^\s+//;
$string =~ s/\s+$//;
return $string;
}
1;
# От другаде:
use MyModule;
MyModule::trim($string);
# Чрез модула Exporter може да направите функциите си износни, така че други
# програми да могат да ги внасят (импортират).
# Такива функции се използват така:
use MyModule 'trim';
trim($string);
# Много Perl-модули могат да се свалят от CPAN (http://www.cpan.org/). Те
# притежават редица полезни свойства, които ще ви помогнат да си свършите работа
# без да откривате колелото. Голям брой известни модули като Exporter са включени
# в дистрибуцията на самия Perl. Вижте perlmod за повече подробности, свързани с
# модулите в Perl.
#### Обекти
# Обектите в Perl са просто референции, които знаят на кой клас (пакет)
# принадлежат. По този начин методите (подпрограми), които се извикват срещу
# тях могат да бъдат намерени в съответния клас. За да се случи това, в
# конструкторите (обикновено new) се използва вградената функция
# bless. Ако използвате обаче модули като Moose или Moo, няма да ви се налага
# сами да извиквате bless (ще видите малко по-долу).
package MyCounter;
use strict;
use warnings;
sub new {
my $class = shift;
my $self = {count => 0};
return bless $self, $class;
}
sub count {
my $self = shift;
return $self->{count};
}
sub increment {
my $self = shift;
$self->{count}++;
}
1;
# Методите могат да се извикват на клас или на обект като се използва оператора
# стрелка (->).
use MyCounter;
my $counter = MyCounter->new;
print $counter->count, "\n"; # 0
$counter->increment;
print $counter->count, "\n"; # 1
# Модулите Moose и Moo от CPAN ви помагат леснот да създавате класове. Те
# предоставят готов конструктор (new) и прост синтаксис за деклариране на
# свойства на обектите (attributes). Този клас може да се използва по същия начин
# като предишния по-горе.
package MyCounter;
use Moo; # внася strict и warnings
has 'count' => (is => 'rwp', default => 0, init_arg => undef);
sub increment {
my $self = shift;
$self->_set_count($self->count + 1);
}
1;
# Обектно-ориентираното програмиране е разгледано по-задълбочено в perlootut,
# а изпълнението му на ниско ниво в Perl е обяснено в perlobj.
```
#### Често задавани въпроси (FAQ)
# perlfaq съдържа въпроси и отговори, отнасящи се до много общи задачи и предлага
# за ползване добри модлули от CPAN, подходящи за решаване на различни проблеми.
#### Повече за четене
- [Въведение в Perl](http://www.slideshare.net/kberov/01-intro-bg)
- [PERL - Курс на МГУ "Св.Иван Рилски" (13 ЧАСТИ)](http://www.mgu.bg/drugi/ebooks/belchevski/perl.html)
- [perl-tutorial](http://perl-tutorial.org/)
- [Learn at www.perl.com](http://www.perl.org/learn.html)
- [perldoc](http://perldoc.perl.org/)
- и идващото с perl: `perldoc perlintro`